Нова година- стар блог

"Стар" е твърде силна дума, но наистина съм царица да започвам неща и после да ги зарязвам. Още повече, че близо три години си водех друг блог, който все се канех да зарежа, но...както и да е! Основното ми мото тази година е :"Завършвай започнатото.", имам много желание да се придържам към него, най-вече, защото се предполага, че през 2014г. трябва да завърша вишУ, а това е най-доброто лекарство за академичната ми алергия.
И така- ще се старая да пиша по-честичко тук, постовете ми рядко са дълги и съдържателни, но това пък значи, че се четат бързо.
А сега и за името. Първоначалната ми идея беше да пиша книга, като тук публикувам неща свързани с процеса на "създаването" й, но явно още не съм достатъчно организирана, а и способна да направя нещо толкова амбициозно. Името обаче остава, защото за мен е доста символично, ще разберете защо след много, много време, когато се наканя да си напиша романа.

Голото кафе в българската поп музика

Като един типичен безделник в сесия, аз съм длъжна да кисна по цял ден вкъщи (т.е в нета, може да въведем ново изписване- внета) и съответно никоя новост не ми убягва. Снощи попаднах на новата песен на Рубикуб "За мен роден си" и колкото, и да ме е срам да си призная, припознах се в лирическата героиня, а това веднага издигна парчето в скалата ми на симпатичност. Сред най-впечатляващите моменти в песента определено е "...и гола кафе ще ти правя у вас", но това ми се стори доста познато. И не е лъжлива асоциация с "висящото кафе", което ме преследваше точно, докато не разбрах какво значи. Припомних си една друга, също много готина българска песен, където кафето се приготвя без дрехи- Антибиотика "Какво е времето вътре в мен". Изглежда това е някаква поп мода, но в заключение мога да кажа само, че е добре докато си гола да правиш най-много кафе, но не и да се захващаш с мащабни проекти, като пържене на картофи.

http://www.youtube.com/watch?v=A9GG7ofLyCg

 

Диадема с цветовете на дъгата



Много добре си спомням деня, в който си купих тази диадема. Беше преди около 5 години и тогава отчаяно мечтаех да се откъсна от ролята на десетокласничка, която няма право да бъде...блестяща. Исках да съм нещо като перманентна пред-полунощна Пепеляшка, като кралицата на бала, а това произведение на китайската индустрия ми заприлича на корона. Така че се разделих с 6 лева, помня досега (само защото съм си стисната). Но с времето тази краста поотмина, а диадемата остана да си ръждясва в шкафа на забвението. В последно време, ако сте забелязали, стана модерна комбинацията между метал и прежда, конци, кожа и т.н, а на мен ми носи асоциации за безгрижно, лудо лято, но пък същевременно съм все така стисната. Така че просто се сетих за диадемата, преждата в преливащи цветове и плетката макраме. Беше лесно и определено вдъхнах нов живот на забравената ми "корона".